friedrich faria

[faria]

chaotic evil

Friedrich Faria

horseman ; 27 ; FC: chris evans

От както Фридрих Фария се помнеше, неделя беше ден за благодарност към Бог. Безброй пъти, докато растеше, беше сядал на неудобните дървени пейки в църквата, беше коленичил в основата на олтара и беше отправял поглед нагоре, където си мислеше, че живеят ангелите.
Веднъж майка му му направи забележка, че не трябва да вдига очите си по време на молитва, защото това било знак, че не е смирен. Знак, че предизвиква Небесното царство и обитателите му. Дори и че поставя съществуването им под въпрос.
Яростното й тихо мъмрене постигна целта си - от тогава Фридрих гледаше само в изтъркания червен килим, покриващ пода на църквата. Но колкото и да му говореше, колкото и кръстове да слагаше по стените на къщата им, колкото и пъти да го караше да казва молитва преди хранене, тя никога не успя да го накара да повярва. Може би Фридрих наистина предизвикваше Небесното царство.

Беше на четиринадесет години, когато за пръв път настоя всички да го наричат Фария. Родителите му се опитаха да го разубедят - казваха му, че не е задължително да използва пълното си име - можеше да е Фреди, дори и Фредерик. Синът им, обаче, беше непреклонен.
В църквата продължаваха да го наричат Фридрих и вероятно заради това той се вкопчваше все повече във фамилията си. Това беше и моментът, в който започна да се моли истински. Но не на Бог, а на себе си.

До спокойната им и тиха семейна ферма, в която цареше онази простичка радост и оценяване на малките неща, се беше разпрострял, като огромно ненаситно чудовище, огромният Лас Вегас. Той се приближаваше бавно, но сигурно. Родителите на Фария се страхуваха, че момчето им ще тръгне по пътя на греха, че ще стане безразсъден и че ще поставя живота си на риск. Но най-много се бояха алчността да не превземе душата му.
Фария ги обичаше твърде много, за да им каже, че най-големият им страх вече се е сбъднал. Не беше случайност, че той беше първенец във випуска си или че постоянно сменяше приятелките си. Нито, че хазартът се превърна в тайното му удоволствие. Фария беше ненаситен. Винаги искаше повече пари, повече любов, повече знания, повече награди, повече. Няколко години му бяха необходими, за да овладее желанието и алчността - не само своите, но и чуждите - и да ги накара да работят в негова полза.

Не изпитваше уважение или любов към хората, освен към родителите си. И най-вече себе си. Човешкият живот нямаше особено значение за него. За сметка на това имаше слабост към машините и всякакви електроники. Както и талант за създаването им. Интересите му бяха насочени към по нелегалните сфери, а потропващият на вратата му Лас Вегас беше перфектното място за изпробване на всяко негово творение. Чрез спечелените с малки незаконни устройства пари успяваше да поддържа разгулния си начин на живот.

Но всичко приключи, когато чуждата алчност направи грешката да посегне на семейството му.  Най-накрая огромната паст на цивилизацията успя да погълне единственото истински чисто и свято място, което Фария познаваше - семейната ферма. И каква беше ползата цял живот родителите му да вярват в Бог и в ангелите, когато никой не дойде да ги спаси? С какво помогнаха големите дървени кръстове по стените или протритите от пода на църквата колене? Къде беше небесната справедливост, когато костюмираният мъж с присмех им подхвърли чек с мизерна сума и когато целият им труд и усилия в живота бяха иззети?
Вечерта, когато майка му стоеше на ръба между живота и смъртта след като получи инфаркт от шока, свещеникът се опита да му каже, че има причина за всичко това. Че това е планът на Бог.
Фария почувства краткотрайно удоволствие, когато юмрукът му разби носа на свещеника. Но както винаги не беше достатъчно. Той искаше повече. Този път нямаше хиляди желания, а само едно-единствено. Отмъщение.
И щеше да го получи.

[Athena Valet]

Добре дошъл в семейството