She wasn't born this way but the world made her recles and heartless - Katalina Baltimore

[Katalina ♥]

Katalina Baltimore | Human - Ex mercenary - working for angels and god | Candice Swanepoel | Age: 23 |

| Year and half ago |

Вратата на стаята за разпит в полицейското управлението се отвори с ритник. Вътре влязоха двама униформени които водеха средно високо момиче. Ръцете й бяха закопчани но въпреки това униформените я държаха за да се уверят че няма да им избяга. Бутнаха я грубо на малкото метално столче, единият махна белезниците и след това двамата излязоха като заключиха стаята. Момичето разтри китките си и огледа стаята - беше широка не повече от 2 метра. Освен столчето имаше и маса и още един стол.. На една от стените имаше огромно огледала. Много добре знаеше, че от другата страна я наблюдават през него. Прокара пръсти през косата си и се усмихна невинно. Ледено сините й очи проблеснаха на фона на неоновата крушка.  Не взимаше на сериозно случващото се и преди се беше озовавала в подобна ситуация но беше сигурна че нямат нищо срещу нея и ще я пуснат след няколко часа...
...Бяха минали няколко часа откакто момичето беше в малката стаичка и най после вратата се отвори отново и в стаята влезе един следовател - беше висок с тъмно руса коса, кожено яке, тъмно синя тениска и дънки. В ръката си носеше няколко дебели папки. Тресна ги на масата и седна на свободния стол. Гледаше русокосото момиче с гняв и омраза в очите. Това я накара да се усмихне. Облегна се на стола си и го гледаше мълчаливо. Нямаше намерението да започне тази игра на котка и мишка, щеше да изчака следователя да я започне. Мъжът разтвори една от папките и започна да вади снимки, като през това време проговори:
-От много време ви издирваме г-це Балтимор.
- Мен ли но защо г-н следовател? - премигна невинно и заговори с сладникав глас.
- Не се хабете наясно съм с нашите номера. - нареди няколко снимки пред момичето и я накара да ги погледне. На снимките имаше мъртво семейство. Главите им бяха отсечени а очите извадени и забодени на метални шишчета. Телата им бяха покрити с прободни рани и рани от куршуми около тях красивия бял мрамор бе покрит с локва кръв. Снимките приличаха на кадри от филм на ужасите но всъщност си бяха реални. Докато ги гледаше Балтимор се усмихна. Чувстваше се горда от постигнатото. Чувстваше се по същия начин по който се е чувствал Да Винчи след като е завършил своята Мона Лиза. - Обвинена сте в убийството на сем. Васкес.
- Семейство Васкес ли? Тези тук не приличат много на тях. - Каталина се засмя. Смехът й беше страховит, някои хора го намираха за налудничев. Взе снимките и ги хвърли в лицето на следователя. - Това не са семейство Васекес това е моята Мона Лиза. Една от творбите ми.
- М-моля? - следователя замръзна на мястото си. Въпреки че беше много известен и кадърен това му дойде в повече. Гледаше момичето срещу себе си и осъзнаваше, че тя не изпитват съжаление или чувство за вина. Напротив харесваше й? Дори се хвалеше че има и още.. - Вие сте извратена.
Последва нова серия смях след което Найт почна да свири и да пее като канарче. Песента щеше да бъде щастлива ако не беше погледа й - студен и мрачен. Изпълнен с лудост и жажда за кръв и смърт. Каталина Балтимор не беше обикновено момиче. В нея нямаше нищо обикновено. Външния й вид караше хората да я мислят за сладка и невинна и как иначе? Кой не харесва шоколадови? Дълги кестеняви къдрици. Или стегната фигура с точните извивки на точните места. А и тя винаги се обличаше така да подчертава естествената си красота - прилепнали тениски, тесни джинси, къси рокля, токчета, кожени якета. Всичко в външния й вид крещеше "Кралицата на училището". Но външния вид лъже? Душата й беше черна и мрачна. Родителите й са били наемници и са я научили на семейният бизнес, който тя е наследила след като са убили родителите. В света на убийците тя е известна като Канарчето. Преди всяко убийство тя пее и свири като малката красива и невинна птичка а след това най брутално убива жертвите си. ..
- Вие сте напълно побъркана! - повтори следователя докато слушаше как Катрин се смее. - Ще се погрижа да страдате до края на живота си!
След тези думи той излезе от стаята, беше оставил снимките на мъртвото семейство Васкес. Каталина ги взе и ги накъса да малки парченца след което ги подхвърли във въздуха и се засмя отново. След няколко дена и многобройните си приятели и връзки Катрин Найт отпътува към Браъйфлиф Масачузец където се предполагаше че трябва да й помогнат с "психичните й" проблеми...
... След няколкото месеца прекарани в психиатричната клиника, Каталина, вече имаше чувството, че наистина полудява затворена сред тези луди хора. Някои от които бяха серийни изнасилвачи, хора които се опитваха да отнемат живота си, пиромани и какво ли още не. Нямаше никакви посетители а и как да има. Семейството й беше мъртво, нямаше приятели. Единственото което й оставаше беше да стои и да чака да я измъкнат от тази дупка...

| Few mounts ago |

Каталина усещаше промените в хората и свръхестествените същества. Наемницата добре познаваше слабостите на расата си. Обещанията за слава, власт, богаства, вечна младост завладяваха съзнанията и мечтите на много хора и замъгляваха преценката им. Правеха ги слепи за реалността - за хаоса и раздора. Повечето хора не виждаха хаоса "Какви щастливци само" мислеше си русокоската. Тя самата не знаеше, за всичко това до преди няколко години. Бяха я наемали за убийствата на редица на свърхестествени същества.
Момичето отпи от уискито си и тропаше нервно с пръсти по мраморния плот. Чакането. Ето това мразеше адски много. Мразеше да чака някого още по малко пък свои бивши колеги. Джеимк закъсняваше и това допълнително я изнервяше. Изпи питието на екс и побутна празната чаша към бармана. Малко преди да си я получи до нея седна Джеимс.
- Извинявай имах малка среща с работодателя си.
- Давай по същество моля те. - Момичето надигна отново чашата си. - Защо ме извика
- Присъедини се към нас! Те ще изпълнят съкровените ти желания Кат! Само им помогни да победят ангелите!
- Джеимс вече не съм наемник знаеш това! - изсъска момичето. - Не и след инцидента с Рейвън!
- Не е нужно да си така. Ти беше една от най добрите! - младият мъж хвана ръката й и я стисна леко. - Бяхме добър екип и все още можем да бъдем.
- Не не можем! - Каталина изпи питието си на екс и захвърли парите на бармана. Взе чантата си и тръгна към изхода.
- Това значи че сме врагове! Ще съжаляваш за това твое решение Балтимор! - извика бившият й партньор.
- Давай Джеймс! Аз нямам какво да губя вече изгубих всичко.
След тези думи Каталина Балтимор излезе от бара и изчезна в нощните сенки..
Допълнително:
- Пие уискито си чисто
- Има татуировки на рамото - череп с рози
- Страхува се от паяци.
- След инцидент в който умира най-добрата й приятелка се отказва от наемничеството.
- В същия този инцидент Каталина е на ръба на смъртта но по чудо оцелява и от тогава минава на страната на ангелите и пратениците.
-Има котка - Даймънт
- Работи като професор но актьорско майсторство в местния колеж за да се издържа.

[Athena Valet]

Прекрасен герой! Одобрена и добре дошла